Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 506

 

гр.***, 20.04.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                     

          

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 972 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на И.М.М. с ЕГН: **********, с адрес: ***, в момента в *** в гр. ***, срещу Наказателно постановление НП-143/17.01.2018г., издадено от Красимир Стойчев – Зам.Кмет на Община ***, с което за нарушение на чл. 3, т. 1 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на Община *** (Наредбата) и на основание чл. 35, ал.2, вр. с чл. 34, ал.3 от същата Наредба на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 500 лева.  

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Не се сочат конкретни доводи.

 В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата си. Акцентира, че в случая се касае за носене на малко джобно ножче, което е било подарък от „***”, без въпросното ножче да е било в „отворено” положение, нито по какъвто и да е начин носенето му да е нарушавало обществения ред. Пледира за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган – Община-***, надлежно призован се представлява от юрисконсулт Николова, която пледира за потвърждаване на НП като правилно, законосъобразно и доказано.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложеното известие за доставяне НП е връчено на жалбоподателя на 14.02.2018г., а жалбата е подадена по пощата, с дата на пощенското клеймо - 21.02.2018г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 04.01.2018г., около 17.10 часа св. Р.К. – мл. инспектор към „СПС”-МВР *** извършил проверка на лицата, находящи се в игрална зала „*** 2” в гр. ***, ж.к. „***”, сред които бил и жалбоподателят М.. В хода на проверката св. К. попитал жалбоподателя какво има в себе си, при което последният заявил, че в джоба на дрехата си носи малко джобно ножче тип „швейцарско” с логото на „***”. Полицейският служител поискал ножчето, като констатирал, че същото е в сгънато положение, с дължина на острието около 7 см., както и че същото не e тип „автоматично”, а за отварянето му са нужни две ръце. Св. К. преценил, че с носенето на джобното ножче в себе си жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение и му съставил АУАН с бл. № 230891, в който описал нарушението като: „ ... в игрална зала „*** 2”, при проверка в лицето бе намерен нож, сгъваем, тип „швейцарски” – червен на цвят с лого „***”...”. Така описаните факти били квалифицирани като нарушение на чл. 3 от НООРТОБ. Актът бил предявен на нарушителя, който се запознал с него, посочил, че няма възражения, след което го подписал и получила препис. В законоустановения срок възражения не били депозирани.

   Въз основа на АУАН-а, на 17.01.2018г. било съставено и процесното наказателно постановление, в което била пресъздадена фактическата обстановка посочена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, представляват нарушение, като конкретизирал, че то е по чл. 3, т.1 от Наредбата и на основание чл. 35, ал.2, вр. с чл. 34, ал.3, т.1, предл. първо от същата Наредба наложил на жалбоподателя административно наказание – „Глоба” в размер на 500 лева.  

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Като цяло горната обстановка не се оспорва от жалбоподателя.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото Заповед № 1133/09.05.2012г., а АУАН е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 35 от Наредбата - униформен служител от съответните териториални звена на Отдел „Охранителна полиция“ в Областна дирекция на МВР - ***. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Въпреки това, настоящият състав счита, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения по следните причини:

Съдът счита, че нарушението описано в АУАН и НП не е индивидуализирано по достатъчно категоричен начин, като липсва посочване на всички съставомерни признаци, а отделно от това в акта нарушената правна норма не е изписана в цялост.

В АУАН е посочено, че в лицето е намерен нож. Такова изпълнително деяние не е предвидено в нито една от хипотезите на чл. 3 от НООРТОБ. Вероятно актосъставителят е имал предвид разпоредбата на т.1, която гласи, че се забранява - носене или ползване на хладни оръжия на обществени места, освен когато се касае за културни и спортни нужди или за военни цели. Този извод обаче не може да бъде категоричен, доколкото нито е посочена конкретната точка от чл. 3 (същият има 27 точки), нито в обстоятелствената част е изписан конкретен текст от въпросната разпоредба, съдържащ всички обективни признаци. Така на пример не става ясно дали актосъставителят приема, че въпросният нож представлява „хладно оръжие” по смисъла на Наредбата или че представлява нещо друго – примерно „пневматично оръжие” по смисъла на т. 2 или „огнестрелно или газово оръжие” по смисъла на т. 24 и изобщо дали въпросният сгъваем нож се третира като оръжие или не. По мнение на настоящия състав по този начин е ограничено правото на защита на лицето, като в АУАН не е описано изчерпателно конкретно нарушение по чл. 3 от Наредбата, с всички съставомерни признаци, така както са посочени в подзаконовия нормативен акт, а на следващо място – цифрово е посочено само, че се касае до чл. 3 от Наредбата, без обаче да е конкретизирано, за коя от 27-те точки на този член става дума. Въпросното уточнение е важно най-малкото, доколкото за различните точки на чл. 3 от Наредбата се предвиждат различни наказания. С НП е конкретизирана точката от наредбата (т.1), но отново не са описани всички признаци от обективния състав на нарушението, поради което и пропускът не е „саниран”.

Дори обаче да се приеме, че горните нарушения са несъществени и не са попречили на нарушителя да разбере в какво се „обвинява” и да организира защитата си, то по мнение на настоящия състав НП пак се явява незаконосъобразно.

Отговорността на нарушителя е ангажирана за нарушение на чл.3, т.1 НООРТОБ, която предвижда забрана за носене или ползване на хладни оръжия на обществени места, освен когато се касае за културни и спортни нужди или за военни цели. В Наредбата няма легално определение на „обществено място”, като единственият закон, който съдържа такава е Законът за здравето, според който „обществени места” по смисъла на чл. 56 от същия закон са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп. В подзаконов нормативен акт - Наредба за специализирана закрила на деца на обществени места, също е дадена дефиниция на "обществено място" - общодостъпни за всяко лице места, като обществен транспорт, заведения за хранене, търговски, спортни или развлекателни обекти, кина, театри, стадиони, зали и други. Очевидно е от така дадената дефиниция, че се касае до неизчерпателно, а до примерно изброяване /агр. от употребения предлог "като"/, като акцентът тук следва да се сложи на използвания израз „общодостъпни за всяко лице места”, каквото без съмнение е и игрална зала”*** 2”, т.е. – налице е първа предпоставка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето.

 В т.2 ДР на Наредбата се съдържа легално определение, според което „хладни оръжия” са предмети, пригодени за лесно извършване на физическо разкъсване на твърди тела и предназначени за лична отбрана или нападение. Налага се извода, че за да се квалифицира един предмет като хладно оръжие той следва да е пригоден за лесно физическо разкъсване на твърди тела и едновременно с това да е предназначен за лична отбрана или нападение. В конкретния случай обаче джобното ножче с острие от около 5-6см (според жалбоподателя) и 7-8 см. (според актосъставителя) макар и безспорно пригодено за лесно извършване на физическо разкъсване на твърди тела, няма предназначение за лична отбрана или нападение. Ноторно джобните ножчета се използват за дребни ежедневни технически дейности, но не и за отбрана или нападение. Нещо повече – въпросното ножче е с лого на „***”, като е общо известно, че въпросният мобилен оператор в определен период подаряваше въпросните ножчета на своите клиенти – т.е. този тип ножчета са масово разпространени сред гражданите най-вече с рекламна цел, а не с цел отбрана или нападение. Следователно не е изпълнена втората кумулативна предпоставка, посочена в легалното определение предметът да е предназначен за лична отбрана или нападение, т.е. ножчето не може да се квалифицира като „хладно оръжие” по смисъла на Наредбата. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, обективирана в Решение № 1761/02.11.2016г. по к.а.н.д. № 1962 по описа за  2016 на  АдмС-***.

Тук е мястото съдът да посочи следното – дефиницията за „хладно оръжие” използвана в Наредбата е дословно копирана от чл. 2 на Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите (обнародван през 1950г. и отменен на 14.11.1998г.). Във въпросния закон обаче, след дефиницията е било направено и уточнение : „ ... като например боксове, ятагани, ками, саби, копия, шпаги, щикове и други подобни.”. По този начин законодателя не е оставил никакво съмнение, че волята му е да класифицира като хладни оръжия тези предмети, които изначално служат за отбрана и нападение и са създадени именно за това – саби, мечове, ятагани и т.н. Прави впечатление, че макар и неизчерпателно, сред изброяването не са включени обикновените ножове – кухненски, макетни, джобни и т.н., доколкото ноторно същите изначално не са създадени за отбрана или нападение, а за обслужване на ежедневните потребности на гражданите. При формулирането на легалното определение в Наредбата обаче е пропуснато горепосоченото уточнение, като е посочено само – „предмети, пригодени за лесно извършване на физическо разкъсване на твърди тела и предназначени за лична отбрана или нападение”. По този начин на практика се е стигнало до абсурдната ситуация като „хладно оръжие” да се третира всеки един нож, без оглед предназначението му – кухненски, джобен, ловен, специален и т.н., като носенето/ползването му на обществено място (пак без оглед как се упражнява фактическата власт – явно, скрито, демонстративно и т.н.) е обявено за наказуемо. Поне за настоящия състав не това е смисълът прокламиран в чл. 1 от Наредбата – „Да се уредят отношенията, свързани с обществения ред, с оглед осигуряване спокойствието и условия за труд и отдих на гражданите, на територията на Община ***”. На практика, ако се приеме тезата на АНО, че всяко носене или ползване на нож на обществено място е нарушение, то би следвало да се търси отговорност и на посетителите на ресторанти, които използват ножове за хранене, доколкото безспорно ресторантите са обществени места и безспорно, служейки си с ножа – същите го „ползват” по предназначение. Не следва да се забравя и че дори в обикновената нокторезачка, обичайно също има ножче, което е предназначено за разкъсване на твърди тела (срязване на дребни предмети), но едва ли волята на общинските нормотворци е била да санкционират всеки гражданин носещ в себе си такава нокторезачка на обществено място. Очевидно не може да се допусне такова разширено тълкуване и прилагане на нормите на Наредбата, поради което и по мнение на настоящия състав – като „хладни оръжия” следва да се квалифицират само тези предмети, които са създадени с цел да се използват за отбрана и нападение (като горепосочените мечове, саби, ятагани, шпаги, големи бойни ножове и т.н.). Масово разпространеното, рекламно, джобно ножче определено не е създадено с тази цел и по мнение на настоящия състав - не е годно „хладно оръжие” по смисъла на Наредбата.

На последно място съдът не може да не посочи, че именно защото джобното ножче не може да се счита за оръжие или общественоопасен предмет в РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 185/2010 на КОМИСИЯТА на ЕС от 4 март 2010 година, ПРИТУРКА 4В - изрично е посочено, че носенето на джобен нож с острие с дължина под 6 cм. е разрешено дори в пътническите самолети, т.е. – абсурдно е да се счита, че съгласно Общносното право е разрешено един гражданин да носи на борда на самолет джобно ножче с дължина на острието под 6 см, но съгласно Наредбата да му е забранено да носи същото това джобно ножче в игрална зала в гр. ***.

На последно място и на самостоятелно основание съдът счита, че в конкретния случай деянието на М. освен всичко останало носи и всички признаци на „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28, б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице повечето от предпоставките на чл.93, т.9 НК, във вр. с чл.11 ЗАНН.

В конкретния случай ножчето не е носено явно или демонстративно, а съвсем дискретно в джоба на дрехата, като по този начин не е било достояние на никой и по никакъв начин не е довело до нарушаване на обществения ред. Жалбоподателят по никакъв начин не е манифестирал носенето на ножчето, като същото е било в „сгънато” положение – т.е. острието е било прибрано и обезопасено. След идване на полицейските служители, същият съвсем доброволно и добросъвестно е споделил, че има в себе си джобен нож и само благодарение на неговото признание полицаите са установили този предмет (доколкото няма никакви данни на лицето да е бил извършван обиск по ЗМВР или по НПК). Самото джобно ножче е рекламно, като по данни на св. К. и на заявеното от жалбоподателя – същото е било стандартно, без допълнителни заточвания или модификации. Същевременно няма данни жалбоподателят да е извършвал други административни нарушения, поради което и дори да се приеме, че деянието осъществява състава на административно нарушение – то това би била негова първа противоправна проява.

Горните обстоятелства, характеризиращи деянието, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, разкриват значително по-ниска степен на общественаопасност в сравнение с останалите нарушения от този вид и сочат по недвусмислен и категоричен начин маловажност на случая на административно нарушение.

Предвид всичко посочено по-горе, настоящият състав на съда счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, ***кият районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП-143/17.01.2018г., издадено от Красимир Стойчев – Зам.Кмет на Община ***, с което за нарушение на чл. 3, т. 1 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на Община *** (Наредбата) и на основание чл. 35, ал.2, вр. с чл. 34, ал.3, т.1, предл. първо от същата Наредба на И.М.М. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 500 лева.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси, а по отношение на жалбоподателя – да се връчи посредством Началника на *** в гр. ***.

 

 

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

Вярно с оригинала: М.Р.